Аз не за първи път заставам на брега ти.

И не за сетен път те гледам възхитен...

Обичам аз среброто на нощта ти

и златото на твоя слънчев ден!

Безкрая ти със поглед искам да обхвана,

да хвана твоите солени ветрове,

и с белите ти чайки да се върна

на пъстрите ти летни брегове...

Обичам те, когато легнеш уморено

и мощния се гръб на слънцето печеш,

омесено  си ти от синьо и зелено,

захласнато от някакъв копнеж!

 Обичам те, когато ревнеш разярено

 и тъмните води разплискаш по брега,

 едно чудовище от бурите ранено,

 и бурите събрало на света!

Когато бурята във тебе забушува!

Когато погледът ти става сиво-чер!

За свойта Свобода ли ти пак се бунтуваш?

Та твоя гняв велик, за мене е без мяр!

Море от спомени, сбогувам се с брега ти,

пленен от блясъка и твойта синева!

Вземи ти мойте погледи крилати

и ме очаквай пак през пролетта!