Разговор с морето
Аз не за първи път заставам на брега ти.
И не за сетен път те гледам възхитен...
Обичам аз среброто на нощта ти
и златото на твоя слънчев ден!
Безкрая ти със поглед искам да обхвана,
да хвана твоите солени ветрове,
и с белите ти чайки да се върна
на пъстрите ти летни брегове...
Обичам те, когато легнеш уморено
и мощния се гръб на слънцето печеш,
омесено си ти от синьо и зелено,
захласнато от някакъв копнеж!
Обичам те, когато ревнеш разярено
и тъмните води разплискаш по брега,
едно чудовище от бурите ранено,
и бурите събрало на света!
Когато бурята във тебе забушува!
Когато погледът ти става сиво-чер!
За свойта Свобода ли ти пак се бунтуваш?
Та твоя гняв велик, за мене е без мяр!
Море от спомени, сбогувам се с брега ти,
пленен от блясъка и твойта синева!
Вземи ти мойте погледи крилати
и ме очаквай пак през пролетта!
© Христо Славов All rights reserved.
