Ами... след прочита на стиха „Направо си жестока” на Добромир Банев просто... не се сдържах ... :)
РАЗМИНАВАНЕ В СЮЖЕТА
Прости ми, ала точно във момента
не съм онази лъскава лъвица.
Разхвърлях хубавко апартамента,
и лъскам тук... полица след полица
(докато къкри гозбата в тигана).
После... ще се заема със прането.
След два часа ще се превърна в дама,
но първо тез задачки да отметна.
Прости, ала без грим ме виждаш днеска,
(и в дънките си още съм обута).
След два часа ще бъда със прическа
и ще си сложа бляскави бижута.
Тъй рошава, в ръцете си с парцал,
задъхана, с бузи поруменели...
не се ли вписвам в твоя идеал?
Къде ли скрих принцесата? Къде ли?
Сега съм Пепеляшка. Бърша прах.
Отива ли ми синята престилка?
Довечера ще слушам тихо Бах
и ще отворя старата бутилка
от онова коварно черно вино,
червилото ми дето ще отмие...
На опера, на театър или кино?
Ти избери. Но двама да сме ние.
Пардон! Не аз съм твоя идеал...
Държиш си на принцесата банална.
Излъскана, подготвена за бал.
Пък аз съм твърде... мулти-функционална.
Така да бъде. Тръгвай. И кураж!
Щом се опомниш (рано или късно)
разбирайки, идеала, че съм аз -
момичето, което... си изпуснал.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени