17.06.2010 г., 17:51

Разубеждаване на... пътешественик

1K 0 4

Запалих цигара.

Изтърсих няколко дни в пепелника.

Презирам шума на фонтана,

защото е мръсен и има наглостта да твърди,

че... вали!!!

Небето не търпи имитации -

притъмня.

Накъде е тръгнал денят?

Не посмях да го заговоря.

Колко ли струва да разгърнеш

няколко страници...

Боледува ли книгата на Живота,

когато в един и същи пасаж

толкова време се скитам...?

Май че времето ми е сърдито,

защото безумно го считам за...

... субективно понятие!

Без да искам, прошепнах

"Не ми се сърди" и...

запалих цигара...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Това определено ме връща към Ръдиард Киплинг - и към книгата за джунглата и към поезията му...
    В личен план се замислих, ако хората, ръководещи един сайт "буксуват", ние къде сме?!? Не е хубаво това... Явно трябва да си сверим часовниците!
    Благодаря !
    Зем.
  • "Боледува ли книгата на Живота,

    когато в един и същи пасаж

    толкова време се скитам...?"

    Впечатляващ стих!Аплодисменти!
  • "Боледува ли книгата на Живота,
    когато в един и същи пасаж
    толкова време се скитам...?"

    На това му се казва добър въпрос!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...