JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
4.10.2022 г., 17:51 ч.  

Тя си беше виновна 

  Поезия
1047 13 21

Той удари веднъж. (Тя си беше виновна.)

Неслучайно е мъж. А и имаше повод –

загоряла храна... И детето все плаче...

Виж, една синина – просто нямаше начин.

 

И на другия ден той отново посегна.

Бе коматът студен. Бе животът напрегнат.

Тя се сви (като вик от земята откъснат).

Няма начин, уви... Имат бебе невръстно.

 

А на третия ден (беше леко подпийнал)

я наби, за адет, между двете ракийки.

Тя на две се преви, ослепяла и тиха.

Няма начин, уви. И къде да отиде?

 

После четири, пет... Знае, той я обича.

Днес е всичко наред. После падане ничком.

Шест. Не помни с какво е заслужила, Боже,

този скапан живот. Насинената кожа.

 

Седми ден. Той влетя. Беше черен и стръвен.

Бе усетил, че тя има сили да тръгне.

И удари веднъж. (Тя си беше виновна.)

Неслучайно е мъж. А и имаше повод.

 

Тя се просна по гръб – тъй студено безстрастна.

Тъй невзрачна на ръст, до небето порасна.

Онзи вик се изви от обратната тяга.

Има начин, уви.

И от него избяга.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Ребро над сърцето
Katriona (Кети Рашева) Katriona
Поезия » Гражданска
Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!
Тя не знаеше сладките приказки - ...
  3643  37  57 
Вменена вина
ninasar (Nina Sarieva) ninasar
Поезия » Философска, Гражданска, Друга
/ по " Тя си беше виновна" от Миглена Миткова /
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...
  530  4  7 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вале, благодаря!
    Кери, толкова се радвам да те видя! Благодаря ти за думите, бъди здрава!
  • Стихът ти е прекрасен, Меги, много въздействащ и стягащ гърлото! Толкова много израстна, откакто за пръв път прочетох твой стих и наистина ти се радвам от сърце за моженето. Що се отнася за двата изхода, аз видях в твоя стих първият изход - бягство от насилника и от света, като цяло. За съжаление много от жертвите не успяват да се спасят - от страх или пък по друга причина. Трябва повече да се говори за това, а не само в новините за 3 секунди. Любов е нужна повече на хората. Не знам защо я пускат да си отиде. Ако я имаш, Меги, дръж здраво и не пускай!!!
  • Много силно, Меги
  • Мариела, щом стихотворението ме е докоснало човек, преминал през това, значи е изпълнило предназначението си! Ще се радвам да ми пишете.
  • Тази творба докосна най-съкровени струни в душата ми. Аз самата съм преживяла домашно насилие и дълго време съм работила като следовател в отдел "Домашно насилие". На тази тема е посветена и книгата, която подготвям. Ще се радвам, ако установим контакт. Поздрави отново за силната творба.
  • Много ви благодаря за думите!
  • Меги, стихотворението ти предизвика респект у мен към таланта ти! ❤️ Аплодирам те от цялото си сърце! 🌈
  • Разтърсващо е, Меги!
    Силно аплодирам и двете ви с Катя!
  • За съжаление насилниците обикновено са големи манипулатори и жертвата наистина вярва, че си е заслужила отношението. Именно затова избрах това заглавие.
    Дени, и на мен не ми се иска да вярвам, но за съжаление от новините можем да разберем колко разпространено е домашното насилие.
  • Много хубаво си го написала, Меги. И стихът на Кети е чудесен и ми е любим. На мен лично ми е чужда тази тема с насилието от мъж на жена и не мога да разбера как в модерни времена още съществува и как има жени, които го позволяват и “мъже”, които си го позволяват.
    Поздравления.
  • Да, понякога боят нанася непоправими щети върху жертвата. Затова не трябва да чака, дори до втория път. Тя си е виновна, че не е избягала веднага - лично мнение!
  • Благодаря ти, Ани, винаги се радвам да те видя!
    Миночка, може да се чете по два начина. Изход винаги има, но невинаги е добър.
  • Много силен стих, настръхнах, добре че е намерила сили да избяга от този злодей! Поздравявам те за темата и си права, че трябва да се дава гласност!
  • Браво! Накара ме да потръпна, толкова емоционално си писала. Безпреградно емоционално.
  • Благодаря на всички за думите! Това е тема, на която трябва да се дава широка гласност. Благодаря на Катя за вдъхновението и на Майстора за звездичката.
  • Изумителен стих! Браво!
  • Без думи!
  • Потресаващо. Да пази Господ от такива изчадия. Силно и много въздействащо.
  • На една вълна сме, за съжаление, не забавна.
    https://otkrovenia.com/bg/proza/syankata-23
    Поздрав!
  • Стих, който ме накара да потръпна!
  • Болезнено седемдневие – сътворението на раздялата.
Предложения
: ??:??