Реторично
Не мога да обичам наизуст.
Отдавна съм със себе си наясно –
раздавам се. Не чакам хлевоуст
да мери широтите ми натясно.
Не искам да ме съди някой лош –
нали доброто има вярна мярка?
Да съди Той. Дарена му е мощ –
правдивите да приюти под арка.
Прогледнах – занемях – нима е сляп –
навярно вярва във безгрешността ни?
А ние сме двулични. Не за хляб
пълзим. Или се чупим във метани.
Светът множи, осъмваме сами –
все по-сами във себе си се будим...
Измива ни дъждът от кал, ръми...
По-чисти ли сме или пò сме луди?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
