teis
48 571
15.12.2016 г., 20:15 ч.

Реторично 

  Поезия » Друга
1206 6 13

Не мога да обичам наизуст.

Отдавна съм със себе си наясно –

раздавам се. Не чакам хлевоуст

да мери широтите ми натясно.

Не искам да ме съди някой лош –

нали доброто има вярна мярка?

Да съди Той. Дарена му е мощ –

правдивите да приюти под арка.

Прогледнах – занемях – нима е сляп –

навярно вярва във безгрешността ни?

А ние сме двулични. Не за хляб

пълзим. Или се чупим във метани.

Светът множи, осъмваме сами –

все по-сами във себе си се будим...

Измива ни дъждът от кал, ръми...

По-чисти ли сме или пò сме луди?

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??