teis teis
60 48
Dec 15, 2016, 8:15 PM

Реторично

  Poetry » Other
1.6K 6 13

Не мога да обичам наизуст.

Отдавна съм със себе си наясно –

раздавам се. Не чакам хлевоуст

да мери широтите ми натясно.

Не искам да ме съди някой лош –

нали доброто има вярна мярка?

Да съди Той. Дарена му е мощ –

правдивите да приюти под арка.

Прогледнах – занемях – нима е сляп –

навярно вярва във безгрешността ни?

А ние сме двулични. Не за хляб

пълзим. Или се чупим във метани.

Светът множи, осъмваме сами –

все по-сами във себе си се будим...

Измива ни дъждът от кал, ръми...

По-чисти ли сме или пò сме луди?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0