Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12269
13.02.2013 г., 10:06 ч.

Ретроспекция на съзерцанието 

  Поезия » Любовна
940 0 17

   
  

 

   
    Ретроспекция на съзерцанието

          "... болките... са Живота... премери ми една...
    дори да не е удоволствие... а тих стон... повик на жажда..."


Цяло море мъгли със ведро изгреба.
За да видя звезди. Мигам и гледам.

Тънко пушече – дим. От любовна лудост.
Във сърцето ми – Ти! Мое мъничко чудо.

Пих сълзи на лоза. И от твоите пия.
И боли ме. Сега… съм ранена стихия.

И стоя сам-сама. А душата трепери.
Все растях. До добро. И следите намерих.

Ето, идвам в нощта. И преди да изгрееш.
Мига бързо пещта. Ти без думи ми пееш.

Този стих е такъв. Нe е приказка. Нищо.
Но е писан със кръв. Любовта ни е хищна.

И до кост ни дере. До припадък ни пие.
От камбана до минаре. Тя неверие трие.

Всяка болка разбрах. Всяка нощ непрогледна.
Разруших всеки страх. Обич, моя, последна.

И пияна до смърт. И след смърт оживяла.
Бях сляпа, бях кърт. Изпълни ме! До цялост.





© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??