Ретроспекция на съзерцанието
Ретроспекция на съзерцанието
"... болките... са Живота... премери ми една...
дори да не е удоволствие... а тих стон... повик на жажда..."
Цяло море мъгли със ведро изгреба.
За да видя звезди. Мигам и гледам.
Тънко пушече – дим. От любовна лудост.
Във сърцето ми – Ти! Мое мъничко чудо.
Пих сълзи на лоза. И от твоите пия.
И боли ме. Сега… съм ранена стихия.
И стоя сам-сама. А душата трепери.
Все растях. До добро. И следите намерих.
Ето, идвам в нощта. И преди да изгрееш.
Мига бързо пещта. Ти без думи ми пееш.
Този стих е такъв. Нe е приказка. Нищо.
Но е писан със кръв. Любовта ни е хищна.
И до кост ни дере. До припадък ни пие.
От камбана до минаре. Тя неверие трие.
Всяка болка разбрах. Всяка нощ непрогледна.
Разруших всеки страх. Обич, моя, последна.
И пияна до смърт. И след смърт оживяла.
Бях сляпа, бях кърт. Изпълни ме! До цялост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
