4.06.2024 г., 12:26

Родена да те обичам

459 1 1

Защото нося име Данаил или

с копнеж любовен те предсказах? 

Пророците грешат ли? Надали. 

Тъгата си по-скоро премълчават. 

Но аз откак се помня, мира нямам, 

и въпреки проклетите лъжи 

на хората, в които сляпо вярвах, 

надеждата не спря да ме държи. 

А, колкото да съдят Бога грешници, 

(признавам, че и аз в това число) 

Библейски милостив е. По човешки. 

Изпрати те да бъдем доживот! 

И аз благодаря Му всеки ден. 

Молитвите ми шепнат във душата. 

Смирявам се, обичан и блаже́н,

щастлив, че точно ти си ми съдбата! 

Пророците едва ли пазят в тайна, 

това което могат да предричат. 

Целувам със поклон ръка на майка ти, 

че дала е живот, да те обичам!

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

03.05.2024

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....