29.01.2017 г., 12:41

Родена е от светлината..

963 2 5

Родена е от светлината
във топъл ден през пролетта.
Посланик е на добротата,
на красотата и мира.

Душата ѝ – по детски чиста,
и вярва в хората и днес,
а той, животът, с кал я все оплисква,
сърцето ѝ захвърля в тъмен лес.

Събира тя сълзите си кристални
във шепите си, до зори.
И болката в сърцето ѝ е трайна,
не спира да гори и да горчи.

Обича тя като дете, без корист,
обича до последния си дъх.
Любов горчива – тежката ѝ орис,
а болката е с безизмерен връх.

Но тя е войн и не момиче, а жена,
която с чест се бори със хомота.
И няма никаква безмилостна съдба,
която да я победи в живота.

Защото е родена в светлина
и силата ѝ е във добрината,
която дава със разтворена ръка
и покорява със любов сърцата.

Лицето ѝ ли? То е като блян.
Очите ѝ са като звездна тъмнина...
Душата ѝ е чиста като светъл храм.
А името ѝ? То е Светлина...


Посветено на Н.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...