Родена е от светлината
във топъл ден през пролетта.
Посланик е на добротата,
на красотата и мира.
Душата ѝ – по детски чиста,
и вярва в хората и днес,
а той, животът, с кал я все оплисква,
сърцето ѝ захвърля в тъмен лес.
Събира тя сълзите си кристални
във шепите си, до зори.
И болката в сърцето ѝ е трайна,
не спира да гори и да горчи.
Обича тя като дете, без корист,
обича до последния си дъх.
Любов горчива – тежката ѝ орис,
а болката е с безизмерен връх.
Но тя е войн и не момиче, а жена,
която с чест се бори със хомота.
И няма никаква безмилостна съдба,
която да я победи в живота.
Защото е родена в светлина
и силата ѝ е във добрината,
която дава със разтворена ръка
и покорява със любов сърцата.
Лицето ѝ ли? То е като блян.
Очите ѝ са като звездна тъмнина...
Душата ѝ е чиста като светъл храм.
А името ѝ? То е Светлина...
Посветено на Н.
© Роси All rights reserved.