Jan 29, 2017, 12:41 PM

Родена е от светлината..

  Poetry » Other
964 2 5

Родена е от светлината
във топъл ден през пролетта.
Посланик е на добротата,
на красотата и мира.

Душата ѝ – по детски чиста,
и вярва в хората и днес,
а той, животът, с кал я все оплисква,
сърцето ѝ захвърля в тъмен лес.

Събира тя сълзите си кристални
във шепите си, до зори.
И болката в сърцето ѝ е трайна,
не спира да гори и да горчи.

Обича тя като дете, без корист,
обича до последния си дъх.
Любов горчива – тежката ѝ орис,
а болката е с безизмерен връх.

Но тя е войн и не момиче, а жена,
която с чест се бори със хомота.
И няма никаква безмилостна съдба,
която да я победи в живота.

Защото е родена в светлина
и силата ѝ е във добрината,
която дава със разтворена ръка
и покорява със любов сърцата.

Лицето ѝ ли? То е като блян.
Очите ѝ са като звездна тъмнина...
Душата ѝ е чиста като светъл храм.
А името ѝ? То е Светлина...


Посветено на Н.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...