С обич да платим
Кръстът тежал е, а стъпките ставали трудни.
Капките кръв очертавали стръмна пътека.
А над земята ни, като жалейка събудена,
тъжният облак е ронел сълзици полека.
Носиш ли в себе си истинска обич сърдечна?
Само Месията – Божият син е способен.
Тази любов на Иисуса е равна на вечност,
тя затова и възкръсна, надскачайки гроба.
Вдигнал ръката си, Той благославя живота
и прояснява се смисълът, станал единствен –
за обичта ти не чакай написани ноти,
всяка душа си ги пише, без подтик насилствен.
Днес чудесата се лутат в душите ни сънни,
а добротата прилича на свлачище страшно.
Моля се в тъмното с повече жал да осъмнем
към наранени и страдащи в пътя си прашен.
Но във молитвата, знам ли, доколко ме бива,
ти поеми я и сам продължи я нататък.
Нека опитаме всички да бъдем щастливи
винаги, не във мига си единствен и кратък.
Нека за сребърник няма предаден и разпнат
и да измерваме с Бог на душата си ръста.
А козунаци великденски вече да втасват
само, когато със обич платили сме Кръста.
20.04.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
