С трепет в сърцето си живея
и таз магия аз Любов наричам.
Сто хиляди мечти в ума си преживях
и все на теб се вричам.
Любов тъй сладка и невинна,
с леки пърхащи криле.
Понякога е пламенна и силна,
тя стопля моето сърце.
Една усмивка я пробужда,
обрамчва моята душа.
Поглед разменен между ни
пробужда в мен лъжа.
Лъжа, че винаги си мой,
лъжа – тъй сладка и измамна,
но поддържа огъня в моето сърце,
а това единствено ми трябва.
© Петя Кънчева Всички права запазени