С трепет в сърцето си живея
и таз магия аз Любов наричам.
Сто хиляди мечти в ума си преживях
и все на теб се вричам.
Любов тъй сладка и невинна,
с леки пърхащи криле.
Понякога е пламенна и силна,
тя стопля моето сърце.
Една усмивка я пробужда,
обрамчва моята душа.
Поглед разменен между ни
пробужда в мен лъжа.
Лъжа, че винаги си мой,
лъжа – тъй сладка и измамна,
но поддържа огъня в моето сърце,
а това единствено ми трябва.
© Петя Кънчева All rights reserved.
БРАВО!!Между другото прочетох мотото ти от Личната инфорчация и многооо ми хареса!!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
