С трепет в сърцето си живея
и таз магия аз Любов наричам.
Сто хиляди мечти в ума си преживях
и все на теб се вричам.
Любов тъй сладка и невинна,
с леки пърхащи криле.
Понякога е пламенна и силна,
тя стопля моето сърце.
Една усмивка я пробужда,
обрамчва моята душа.
Поглед разменен между ни
пробужда в мен лъжа.
Лъжа, че винаги си мой,
лъжа – тъй сладка и измамна,
но поддържа огъня в моето сърце,
а това единствено ми трябва.
© Петя Кънчева All rights reserved.
БРАВО!!Между другото прочетох мотото ти от Личната инфорчация и многооо ми хареса!!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
