Почти е два...
Усилното ми време.
Часовникът
отдавна млъкна.
И съмването не е на шега,
а виното във чашата лудува -
запазило вкуса на теб...
Не е различно,
само малко по-горчиво.
Надигам се...
Почти до чашата да стигна-
а ми е жадно, много жадно...
И... студено.
Някак си без теб.
Докосвам с устни
хладния кристал.
Да те целуна !
Отпивам глътчици от... теб.
По устните ми, някак по-горещ,
полепваш с аромат на „Шардоне”.
И...
и още нещо...
Почти е два.
Отново не заспиваш...
Сънувал мен.
Обръщаш
пясъчния си часовник
върху скрина.
Време е, нали?!
А пясъкът отмерва мен и теб –
в секунди вечност .
И една вселена...
© Нели Всички права запазени