25.12.2008 г., 19:28

Само на слова

819 0 3

Само на слова

 

Често чувам да говорят

в таз красива планина:

„Хайде, братя, да не спорим,

българска е Тя сега.

 

Българи сме всички тука

и на вид, и по душа,

заедно трябва да твориме,

тук живота наш и своята страна.”

 

Слушам харно се хортува,

тъй да бъде до века.

Тук народът да добрува,

да ечи и песента!

 

После тихо се замислям

и оглеждам се вокруг.

Где го, братя, българското тука,

где го българский език?!

 

Тъжно, тъжно мен ми стана,

заболя ме и душа.

Тука българско е братя,

само, само на слова!

 

Шибил Родопски

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шибил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...