limeruna (Йоана)
564 3371
2.06.2016 г., 6:52 ч.

Самоубийството на пчелата 

  Поезия » Друга
511 2 9


Дали съм само слънчев прах от мислене,
приел случайно кървав тон на говора,
а пишещи извънземни по клавишите
драскулят и припяват в хорове,
дали магията на словото
е скърцащ блясък в преизподнята,
а хората, онези - хорови,
дали се жилят от безпомощност,
и работата има ли безсмислие,
когато смисълът далеч не е в една вселена,
отдавна в бяг ударил по чертичките
на всеки бряг и всеки труд,
вълните са безсебесни...
Но плисъкът се вдига до сърцето
и пръска мозъка на ноти и на лястовици...
Онези белите са най-невидими,
но листовете тихо, тихо смятат...
И къде ще срещна пътя им?
На залезните холограми?
Кръвта кипи в една илюзия,
бодове в живота. И не пада...

© Йоана Всички права запазени

06.05.16

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги намираш интересни теми и унукален подход към тях.
    Поздравления, Йоана!
  • Съжалявам... Пиша на усещане...
    Естествено се стремя към красота и разнообразие на стила. Ще видим.
    Лили, Мисана, ДИВИЯТ КОН, Гаврил, радвам се, че наминахте на страницата ми!
  • Това е интересен поток от символи, които за щастие, все пак намират общ знаменател и съжителство в един и същи контекст въпреки че са абстрактно ползвани. Нямам претенции да разбирам цялостния или крайния смисъл, но мога да сравня преживяването от прочитането, с падането в бързей. Като се опомниш след излизането от него, не търсиш конкретен и окончателен смисъл, а просто си даваш сметка за преживяното. Искам да отбележа обаче, че е хубаво да разнообразяваш стила си и с по-тясна насоченост на изразите. На моменти е добре да има смислови групи от метафори с по-ясна изразност.
    Не съм против абстрактното, а съм "за" разнообразяването с различни идеи, похвати, гледни точки.
    Поздрави!
  • Не мога да се въздържа , такива стихове възбуждат сетивата ми. Имаш го и го раздаваш. Благодаря ти.
  • Продължаваш да се развиваш като поет в правилната посока. А тя винаги е тази, в която оставаш неразбрана. За мен това е несъмнено достойнство на стила ти! Поздрав!
  • И аз прочетох много пъти, усетих го при първия, разбрах го след няколко, но всеки един път, когато четох беше най - вече заради удоволствието, топлината в душата. Има много болка и въпроси в тези стихове..., но въпреки това излъчват уникална радост. Да прочета този стих е все едно да слушам някой певец или певица да пее тъжна песен, но въпреки това я пее с радост благодарен/благодарна, затова че я е изживял...

    Уникална си Йоанче! Винаги предаваш усещането и енергията, успокоението...

    Пс: Пощата
  • Не държа да стана известна, а някой да се докосне... Да помисли, да усети нещо, да науча повече за думите, да изразя представа за света или усещане, такива неща. Благодаря ви много
  • Е, аз те чета по девет пъти
    и всеки път откривам по нещо
    Добре е, че пишеш така за да поддържаш интелектуалното ниво на по възрастните, защото разликата в поколенията понякога е непреодолима пропаст.
  • Йоанка, когато станеш известна, читателите ще те четат и препрочитат, за да разберат какво е искал да каже поета.
    Колко ли съм невежа, щом понякога и след петия прочит ми е трудно да асимилирам прочетеното.
    Но плисъкът се вдига до сърцето
    и пръска мозъка на ноти и на лястовици...
    Извинявай, казвам го съвсем добронамерено. Понякога силно метафоричните стихове като този, остават неразбрани.
Предложения
: ??:??