Недей ме спирай, аз ще съм звезда,
една такава малка и далечна.
И въпреки това ще озаря,
две тръпнещи сърца на първа среща.
Понякога зад облаци ще спя,
не ще ме видят всички телескопи,
а после ще лудувам във нощта,
пребродвайки безкрайност в обороти.
Звезда – макар далечна и сама,
ще прекосявам време, разстояние.
Накрая ще се втурна, ей така,
надолу – Сбъдвам нечие желание!
© Данаил Таков Всички права запазени