yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
23.03.2011 г., 20:23 ч.

Село без име 

  Поезия » Гражданска
671 1 7

Тука плахото утро дъхти на трева, 
поросяла от топла, невидима ласка.
И щурците, надпявали - звездна - нощта,
се хвърлят след стъпките на косача.

Те крещят, но отмята ги той със замах -
от раз им отсича беззвучно крилете.
Песента им разсипва на тичинков прах
и, страстен, опложда на света цветовете.

Болка, похот, възторг - и камбани ехтят – 
зад мегдана подпалват смълчаната църква.
Бог лула ли кади върху грешния свят
и с дъха си тютюнев душите обърква?

Няма хора – плакати с избледнели лица
люшкат длани хартиени в странна походка.
Тишина като мляко, плиснато на прахта,
ни тръгва нанякъде, ни става на локва.

Изнурени от взиране в мрака очи
всеки лъч светлина до болка изкълчват.
Ако драснеш по утрото с клечка кибрит,
ще взривиш есента в напращелите бъчви.

И ще рукне кръвта й, с кръгче дим, по-лютив
от пожари, прегърнали нивите пусти.
А сиротната угар за дял милостив
цяло лято как моли и мълком се кръсти.

Профучават по пътя сеячи на смърт - 
чужденци, непознати, невями кръстачи.
И - обесен - виси върху ябълков прът
знак за село, потънало в шала на здрача.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??