Селски неволи

rudin (Иван Христов)
858 1444

27.08.2012 г., 0:13 ч.

Поезия » Друга

424 0 2

Някога на село бе

кметът ни съдба, повеля.

Кръст превиваше на две

селянинът с пот на чело.

Аз тогава бях дете

и не го и забелязвах,

но запомних го добре

с пистолета, скрит във пазва.

После строят се смени.

По партийна линя верна,

свише се разпореди:

общи ниви, крави, ферма...

Помня там, как бях приет

пионер. Червена връзка

върза новият ни кмет

с боен шмайзер, къс, на кръста.

Днес съм селският поет –

стих плета за тоз и онзи.

Ни стопанство, нито кмет –

арендатор ни тормози!

С джип луксозен, автомат

с четри мутри – управлява.

Само да му паднеш, брат!...

И горко за таз държава.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.