Селски неволи
Някога на село бе
кметът ни съдба, повеля.
Кръст превиваше на две
селянинът с пот на чело.
Аз тогава бях дете
и не го и забелязвах,
но запомних го добре
с пистолета, скрит във пазва.
После строят се смени.
По партийна линя верна,
свише се разпореди:
общи ниви, крави, ферма...
Помня там, как бях приет
пионер. Червена връзка
върза новият ни кмет
с боен шмайзер, къс, на кръста.
Днес съм селският поет –
стих плета за тоз и онзи.
Ни стопанство, нито кмет –
арендатор ни тормози!
С джип луксозен, автомат
с четри мутри – управлява.
Само да му паднеш, брат!...
И горко за таз държава.
© Иван Христов All rights reserved.
