Шепа пепел в кърпа
ШЕПА ПЕПЕЛ В КЪРПА
Надявах се, че имам всичко
и повече не ми е нужно –
уханието теменужно
в дъжда – когато се изтича,
на залеза главните тихи,
на утрото кристала крехък,
въздишката – като утеха,
и шлейфът златен на брезите.
Над свитъци и стари книги
тъй често до зори не мигнах –
дълбоките им смисли нищех.
Едничка ласка не достига,
с теб съкровени два-три мига –
щом тръгна, да не жаля нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
