ШЕПА ПЕПЕЛ В КЪРПА
Надявах се, че имам всичко
и повече не ми е нужно –
уханието теменужно
в дъжда – когато се изтича,
на залеза главните тихи,
на утрото кристала крехък,
въздишката – като утеха,
и шлейфът златен на брезите.
Над свитъци и стари книги
тъй често до зори не мигнах –
дълбоките им смисли нищех. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up