Щастието ми отива
Поръчах си бутилка Марсалà,
цветът напомня зрелите къпини.
Към себе си добра не съм била
и любовта нанякъде замина.
Сама се справям, имам дъщеря,
за нея винаги ще съм опора.
От бързане часовникът ми спря,
не искам вече с никого да споря.
Днес просто е перфектният ми ден,
почивам си след луда надпревара,
животът всъщност е красив рефрен.
Отпивам бавно от винòто старо.
Във вените блаженството тече
и ме облива топлина приятна,
от шоколада хапвам по парче,
отпусната в душевна необятност.
Къде се размотавах досега?
Защо не слушах повече сърцето си?
Какво спечелих – бръчки от тъга,
затворена в капан на чужди ребуси.
Прегръщам с радост новото си Аз,
долавям как ме гледат завистливо.
И проговори в мен забравен глас,
че щастието много ми отива.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Марсала – вид сицилианско тъмно вино
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
