Ще бъда с теб...
Ще бъда с теб, ала невидим,
а ти – забравила за мен.
За навика ми да обиждам
и погледа ми уморен.
За оня страх, със който нощем,
заспиваше съвсем сама.
За хилядите думи лоши
преди съня – и след това.
Ще бъда с теб. Ще те поискам,
а ти нататък ще вървиш.
Пространството ще се изчисти,
но няма да ми устоиш.
И уж случайно ще ме видиш -
а нещо ще потрепне в теб.
Повярвай ми – това ще стигне.
Върви, любов! Върви напред…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
