Ще бъда с теб, ала невидим,
а ти – забравила за мен.
За навика ми да обиждам
и погледа ми уморен.
За оня страх, със който нощем,
заспиваше съвсем сама.
За хилядите думи лоши
преди съня – и след това.
Ще бъда с теб. Ще те поискам,
а ти нататък ще вървиш.
Пространството ще се изчисти,
но няма да ми устоиш.
И уж случайно ще ме видиш -
а нещо ще потрепне в теб.
Повярвай ми – това ще стигне.
Върви, любов! Върви напред…
© Ивайло Цанов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
