Ще можеш ли да си простиш за всичко
Вдъхновено от стиха на theheart_ofthefire (Ренета Бакалова) - И дълго те изплаквах. Да остана.
Кървят словата неразбрани.
В очите неразбиращо боли.
Стените посивяли са без обич.
С кинжали ме разсичаш. Без следи.
Парченцата прекрачи. Отмъсти ми.
Не ме позна. Ни вчера, ни сега.
От себе си издраска мойто име
и замени го с друго – Самота.
Изпи духа ми. Без сълзи, до дъно.
Но вътре в теб остана да горчи.
Аз вече ти простих. За всички рани.
А ти на себе си едва ли можеш да простиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
Липсваш!
