21.04.2016 г., 0:04

Ще се родя

560 0 5


Няма да те обичам... като другите.
Ще пропадам с нощта в машинация алена
наречена изгрев и
дошла да ме отвлече в нещастието ми.
Моето. Не твоето, но нейното, не неговото.
Запазвам си правото да се умопобъркам до глътка
въздух...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисана Кали

    Мерси за оценката, Андромаха Но не се закачай с коментиращите. Ето, нека мнението ти стои тук, защото някога мислех, че си обективен човек.

    Andromaha (Белла) "И тук така, поредната тъпня"
  • Благодаря ви
  • Отново ще се родиш...
  • Много ми хареса. Ако продължаваш да пишеш все така, скоро ще започнеш да се състезаваш единствено със себе си. От мен 5 и до алената машинация дано да няма от онези - еднорозите хейтъри.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...