Ще си простя
и тази суета.
Ще вдишам аромата
на липите.
Ще завали
и после ще вървя
направо,
без да питам,
през тревите...
Ще ме усети птиче.
Ще поспре
и ще попее.
Нещо ще поникне...
Ще си простя.
С измачкано сърце,
ала с душа,
която
не утихва...
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
"...ала с душа,
която
не утихва..."