Ще стигна ли един далечен бряг
Ще стигна ли един далечен бряг,
една вълнà нозете да погали,
да ми открадне новите сандали,
виновно да се върне. Пак и пак.
A слънцето да мига "на парцали"
и да си мисли: — "Този полудя ли?"
И там да си намеря за другар
крив рак – прикрит в красива раковина,
отзад – напред живота си да мина,
да стана млад, дори ако съм стар.
И някой ден сред залезен пожар,
щом палне Бог небесната камина,
за да се стопли. Аз ще си замина,
звезда ще стана. Мъничка макар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
