19.07.2010 г., 6:48

Ще те открия...

1.2K 0 12

Събудих се...

Не бе случайност.

След дългото пътуване на запад,

след тягостната нощ,

в очакване... С надеждата да те открия.

Там, където може би не си,

или... където

може би не ме очакваш?!

 

Събудих се.

Сънят ми бе нетраен.

За кратко бе, а после отлетя...

И все така – със пожелания ...

За лято. И с аромата на цветя.

Нали ме знаеш?! Обожавам ги!

Ония рози, със които ме пленяваш.

Знаеш ли все пак?!

Дори да си отидеш...

Ще те открия!

Пак! И... пак!

 

Събудих се...

В съня си неспокоен те видях.

Докоснах те. Целунах те...

И ... още...

Вълшебна светлина...

И само миг –

във най-красивото докосване.

Щастлива, че

те имам... Но уви...

Ще те открия!

Там, където, може би,

и никога,

не си ме чакал...

 

19 юни 2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малеее, горко Му!

    п.п.: А дали не те очаква отвсякъде! М?
  • Много красив и нежен копнеж, Нели!
    Разбира се, че ще го откриеш!
    Поздрав сърдечен!
  • Благодаря, че сте тук!
  • Поздрав! Чудесен...
  • Там някъде в широкото пространство между изгрева
    и свитата опашка на съня...
    Там някъде където любовно биле
    никне под дъжда...
    Там някъде където неочакваното
    изпива смисъла на всичките забрани...
    Там някъде...Те чака някой
    на ъгъла между съдбата и зарасналите рани...

    Много ми допадна предаденото усещане за обреченост и близост едновременно !Страхотен е стихът ти!Като магия ме отнесе!Аплодисменти!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...