В очите ми не се побира вече
ни жаждата по теб,
ни малката сълза отронена.
Но от мечтите си не се отказвам,
защото дълго, много дълго
съм стискала зъбите си
… до плакане.
Защото зимата безцветна преживях.
Сега съм вече пролетна,
в очакване на жарко лято.
А в този стих съм вплела
откраднат бряг за влюбени,
молитва,
заклинание
и чаша пълна със желания.
А толкова сме жадни -
като пустинен пясък…
Свари кафе,
налей вода,
на прага застани
и ме очаквай.
Аз идвам.
Не може никой да ме спре.
Ще вляза като бурен вятър.
http://www.youtube.com/watch?v=YLzTyy8OL60>МУЗИКА>>>
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени