hristam (Христина Мачикян)
531 928
26.03.2013 г., 12:36 ч.

Щрихи 

  Поезия » Друга
718 0 5

Този живот вече съм го живяла -
помня му кривите ъгли,
срещи нарочни, случайни раздели -
щрихи, надраскани с въглени.

Бяло платно, изморени бои -
цветни са само очите.
В тях някой пак ще рисува вълни
как се прегръщат в скалите.

Пак ще се стичат по стар калдъръм
улички прашни и боси -
стара реалност, почти като сън,
сбъднат в мечтите на просяк.

Много познат ми е този живот -
помня копнежа на зрънцето
да се протегне и стане дърво,
скрило в гнездото си слънцето.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??