hristam (Христина Мачикян)
531 928
Mar 26, 2013, 12:36 PM

Щрихи 

  Poetry » Other
715 0 5

Този живот вече съм го живяла -
помня му кривите ъгли,
срещи нарочни, случайни раздели -
щрихи, надраскани с въглени.

Бяло платно, изморени бои -
цветни са само очите.
В тях някой пак ще рисува вълни
как се прегръщат в скалите.

Пак ще се стичат по стар калдъръм
улички прашни и боси -
стара реалност, почти като сън,
сбъднат в мечтите на просяк.

Много познат ми е този живот -
помня копнежа на зрънцето
да се протегне и стане дърво,
скрило в гнездото си слънцето.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??