Сигнално
Искала бих в този час, с увереност за дните,
да тръгна смело под свода, осеян със звездите!
И сбогом да ти кажа, а ти да си усмихнат,
да ме изпратиш по Лунната пътека, честита...
Мен - с предложение необикновено и сила,
без адрес... от вековете... но вече свечери се.
В черна яма съм, но греба - мехурчета бълбукат,
всички съмнения - в океанска бездна рухват.
Махам им с ръце, животът е достатъчен...
Дълги са сенките залезни в далечината,
а една мечта - цял живот ме отбягва,
да стигна, да уловя сигнала - трябва.
Ценен и обикновен се притулва във фразите,
в книгите ми се струва, че са стражите
на монолога с необикновена преживелица.
Дори вълни да те отнасят - а откраднати веслата!
И избирам най-безопасен път - времето
на Фучик - в намерен дух и повик: "Хора, бдете!"
да тръгна смело под свода, осеян със звездите!
И сбогом да ти кажа, а ти да си усмихнат,
да ме изпратиш по Лунната пътека, честита...
Мен - с предложение необикновено и сила,
без адрес... от вековете... но вече свечери се.
В черна яма съм, но греба - мехурчета бълбукат,
всички съмнения - в океанска бездна рухват.
Махам им с ръце, животът е достатъчен...
Дълги са сенките залезни в далечината,
а една мечта - цял живот ме отбягва,
да стигна, да уловя сигнала - трябва.
Ценен и обикновен се притулва във фразите,
в книгите ми се струва, че са стражите
на монолога с необикновена преживелица.
Дори вълни да те отнасят - а откраднати веслата!
И избирам най-безопасен път - времето
на Фучик - в намерен дух и повик: "Хора, бдете!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
