тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
8.04.2008 г., 15:17 ч.

Сигнално 

  Поезия » Гражданска
549 0 6
Искала бих в този час, с увереност за дните,
да тръгна смело под свода, осеян със звездите!

И сбогом да ти кажа, а ти да си усмихнат,
да ме изпратиш по Лунната пътека, честита...
Мен - с предложение необикновено и сила,
без адрес... от вековете... но вече свечери се.
В черна яма съм, но греба - мехурчета бълбукат,
всички съмнения - в океанска бездна рухват.
Махам им с ръце, животът е достатъчен...
Дълги са сенките залезни в далечината,
а една мечта - цял живот ме отбягва,
да стигна, да уловя сигнала - трябва.
Ценен и обикновен се притулва във фразите,
в книгите ми се струва, че са стражите
на монолога с необикновена преживелица.
Дори вълни да те отнасят - а откраднати веслата!

И избирам най-безопасен път - времето
на Фучик - в намерен дух и повик: "Хора, бдете!"

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Махам им с ръце, животът е достатъчен...
    Дълги са сенките залезни в далечината,
    а една мечта - цял живот ме отбягва,
    да стигна, да уловя сигнала - трябва."

    И правилно сигнала си прихванала.
    Животът след мечтите все подтичва.
    И все по- дълги разстоянията,
    остават до несбъднатите истини...
  • Ако имаше повече като теб...!!! Браво, Мариолче!
    С обич!!!
  • ...а една мечта - цял живот ме отбягва...
    * * *
    ...Поздрав!
  • По лунната пътека...се стига до звездите...
    Пожелавам ти да извървиш красивия път до звездите...
    с обич, мила Мариолче.
  • Поздрав за копнежа и посланието!
  • Много ми хареса!прекрасен стих!поздрав!
Предложения
: ??:??