Сила
Стара съм, но силна в тоя свят,
мразя очила в розов цвят.
Мами ме сладък, дъхав мед.
Гледам с добро - преди и след
всяка битка за насъщен хляб.
И се спасявам на златен бряг,
чакам златната вода
от приказка за мене придошла.
В дрехи от пурпур и атлаз,
пия от небесен тюркоаз,
мисли полагам на бял лист,
гали ме облак свят и чист.
От черната вода ще пазя света,
знам, витално умея да летя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
