Стара съм, но силна в тоя свят,
мразя очила в розов цвят.
Мами ме сладък, дъхав мед.
Гледам с добро - преди и след
всяка битка за насъщен хляб.
И се спасявам на златен бряг,
чакам златната вода
от приказка за мене придошла.
В дрехи от пурпур и атлаз,
пия от небесен тюркоаз,
мисли полагам на бял лист,
гали ме облак свят и чист.
От черната вода ще пазя света,
знам, витално умея да летя.
© Мариола Томова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
