Сила

Jan 14, 2014, 8:52 PM

Poetry » Phylosophy

631 0 1

Стара съм, но силна в тоя свят,

мразя очила в розов цвят.

Мами ме сладък, дъхав мед.

Гледам с добро - преди и след

всяка битка за насъщен хляб.

И се спасявам на златен бряг,

чакам златната вода

от приказка за мене придошла.

В дрехи от пурпур и атлаз,

пия от небесен тюркоаз,

мисли полагам на бял лист,

гали ме облак свят и чист.

От черната вода ще пазя света,

знам, витално умея да летя.

Please sign in with your account so you can comment and vote.