2.03.2011 г., 21:22

Сила

1.1K 0 1

Падаш...

... ставаш... изтупваш се,

продължаваш!

Очите се пълнят със сълзи,

гордостта се смалява...

 

опитваш...

пак падаш...

удряш се - заболява.

Лесно е да скриеш болката в очите,

усмихваш се...

прикриваш пак сълзите,

всеки безнадежден опит,

всяка безвъзвратно загубена мечта.

Но отминава ли тя, ако се правиш, че я няма?

Болката смалява ли се?

... или става по-голяма?

Каменно лице, хладната усмивка,

замръзнало сърце...

Tова си ти, така те виждат Те!

Една игра, която няма край,

няма победител,

а умреш ли - няма Рай.

Опитваш пак,

опитваш се милиони пъти...

опитваш се, но сломява се духа ти!

Има ли смисъл? Има ли смисъл борбата...

Струва ли си жертвата,

когато пак повален си на земята?

Една вътрешна борба, един изолиран свят...

умираш и се раждаш...

но забравяш всъщност колко си богат.

Подминаваш всяка протегната ръка,

подминаваш опита да стоплят премръзналата ти душа.

Имаш себе си!

А дали това ти стига? Дали е най-доброто...

... когато сам си хвърляш сълзите в окото?

Кой каза сила?

Ти защо му повярва?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...