Скалпирани мечти
-
Колко нощи остават, шамане?
Колко дни ми остават, те питам —
да го чакам с разжарени длани,
да го гледам със обич нескрита?
Ураганен в гърдите — трамплин е
за очите ми. Луда вселена!
Тази зима, когато премине,
ще пришпори ли коня след мене?
Накъде ми е пътят, шамане?
На очите си вече не вярвам —
даже пета посока да хвана,
на следите му пак ще съм вярна.
Колко вятъра трябва да яхна,
за да спра — укротена — под скалпа му,
колко сънища в празната стряха
ще търпя — на звездите под залпа?
Вече двеста орлови години
съм за него вода ненапита.
Щом го нямам, стрела направи ме —
за последния мир на лулите му.
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
