stenli499 (Станислава) stenli499 (Станислава)
23 291
May 30, 2014, 12:19 PM

Скалпирани мечти

  Poetry » Love
905 0 14

-


Колко нощи остават, шамане?
Колко дни ми остават, те питам —
да го чакам с разжарени длани,
да го гледам със обич нескрита?

Ураганен в гърдите — трамплин е
за очите ми. Луда вселена!
Тази зима, когато премине,
ще пришпори ли коня след мене?

Накъде ми е пътят, шамане?
На очите си вече не вярвам —
даже пета посока да хвана,
на следите му пак ще съм вярна.

Колко вятъра трябва да яхна,
за да спра — укротена — под скалпа му,
колко сънища в празната стряха
ще търпя — на звездите под залпа?

Вече двеста орлови години
съм за него вода ненапита.
Щом го нямам, стрела направи ме —
за последния мир на лулите му.

 

 

-

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0