СкандалНо (с Бога)
Луд полудя. Нарами секира.
Над мене надвисна.
Гневът си разплисна.
Луд полудя - нямал си мира.
Как до тука се стигна:
Първо откликна. После се вкисна.
Исках неща човешки. Ти прати дарове тежки.
Споделях Ти „на лични”. Молбите – ясни, изрични:
Господи, какво е да бъдеш щастлив – в свят празен и сив?! -
Непрестанно се моля – Да бъде твоята Воля.
За начало ми смигна - беше си сън.
Сърце ми не мигна – баш Таласъм.
Значи ме чуваш!? Рекох – Душо, ще добруваш!
За малко помолих – даде ми с шепи -
Душа си разголих – видяха чак слепи.
Поисках ти щастие – Прати любов -
„Ужас! – нещастие”, а било Благослов!
Луда полудях – кой да ти мисли за грях?!
И що да съм грешна – Любовта ми била си е.. спешна
Дар такъв не очаквах – за други неща ти приплаквах
Но за нищия син – всичко си е „берекет версин”!
….Позамогна се мойта душа (хем Ти не притури други неща)
Вече живеех в СветА – дето се вика „на голяма нога” -
една Любов - и става чудо – Вече не поисках друго.
Никаква веч сиромашия – в богатство си тънех до шия…
Бре! Нищо и никакво чувство – а тъй е могъщо!
Забравих за острия глад – без „Нея” даже излизах на хлад -
свикнах и (не ще да е друго) – а как я мислех за чудо..
А Ти ми пръст поразмаха – пука му на сиромаха -
какво ли има за вземане вкъщи – Ти тогаз се понамръщи…
И какво сега? Скандал? – Сам ми я даде - да не съм Те обрал?!
Луд полудя. Любовта си прибра.
Над мене надвисна.
Гневът си разплисна – заля ме с’ земни блага.
Но що от това – Всичкото взе ми със Любовта!
Луда полудях! Боже, Ти нямаш ли страх?
Любовта да отнемеш е Грях ….
Господи, от Тебе не те ли е страх?
Ренета
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
