Сланата пада ничком призори
Това небе не спира да сълзѝ,
ноември ли оплаква, есента ли?
За много суши влага са събрали,
отдавна оголелите брези.
Листа – довчера златни гази бос,
замислен гълъб с мокра перушина
и чака търпеливо да отминат,
две котки, с гръб извит като въпрос.
Покорно вятър в клоните се сви,
не му е никак работата бърза,
от вчера сякаш зимата отвърза,
зло, бяло куче в калните треви.
Студът среднощ се вмъква непозван,
за сетен път целува хризантема,
последно сбогом с розите си взема,
гаси звездите вън с мъглива длан.
Сланата пада ничком призори,
по покривите с пушека се гони
най-белият от всичките сезони,
една свещица само вън гори.
Измръзнал месец, ясен и лъчист,
по Пътя млечен стиховете сбира...
Поетът пак не спи и няма мира,
до сутринта изписва лист, след лист...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Ели!
-
Красиви картини! Направо "измръзнал месец"! Поздрави, Надя!
-
Благодаря , Краси! Красе, пепел ти на езика! Радвам се, че ви харесва писанието! Моля ви, не ме разсмивайте с това "учител", ще реши мъжът ми, че съм прекалила с обезболяващите.
-
Такава невероятна красота твориш, Наде! Ще се съглася с Таня, че си "учител по Поезия" и ще те поздравя с цялото си възхищение!
-
Ноемврийска мокромлечна красота. Наде! ⚘
-
Прекрасна образност!
-
Не мога, пък и не искам да подминавам твоите стихове, Нади! Учител по Поезия си ти!
-
"За много суши влага са събрали,
отдавна оголелите брези." В унисон със сезона. Нападаме мъглата в гръб! Иде, иде ..сняг до пояс и при вас -
Миленче, Лина благодаря ви!
-
Много красиво! Такива е моята есен, не изречена, късна, отминаваща. Надеждата не спи! И Слава Богу!
-
Ах, тези поети и поетеси правят светът по-красив и сърдечен. Благодаря, Наде, че го написа и ме размечта между есента и зимата, все любими сезони
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
