Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
Nov 19, 2022, 12:26 PM

Сланата пада ничком призори 

  Poetry » Landscape
733 7 10

Това небе не спира да сълзѝ,
ноември ли оплаква, есента ли?
За много суши влага са събрали,
отдавна оголелите брези.
Листа – довчера златни гази бос,
замислен гълъб с мокра перушина
и чака търпеливо да отминат,
две котки, с гръб извит като въпрос.

 

Покорно вятър в клоните се сви,
не му е никак работата бърза,
от вчера сякаш зимата отвърза,
зло, бяло куче в калните треви.
Студът среднощ се вмъква непозван,
за сетен път целува хризантема,
последно сбогом с розите си взема,
гаси звездите вън с мъглива длан.

 

Сланата пада ничком призори,
по покривите с пушека се гони
най-белият от всичките сезони,
една свещица само вън гори.
Измръзнал месец, ясен и лъчист,
по Пътя млечен стиховете сбира...
Поетът пак не спи и няма мира,
до сутринта изписва лист, след лист...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??