25.02.2008 г., 7:21

След всичко

1.4K 0 30
 

Преглъщам.

Нажежено до сълзи.

Боли от дири.

На тръни раздрали

не плът,

а  душа.

Трия.

Солени следи

на несбъднато утре,

в мъртво днес влагани.

Галя рани.

За очите невидими.

Жигосан спомен

за след смъртта.

Боря се.

В този свят с дявола.

Щом все още обичам

след всичко през мене преминало,

в другия няма да му се дам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах поезията ти!
  • Силно и трогателно !Поздрави и прегръдки !
  • подчертан стил,
    подтикваш към мислене...
    дълго отсъствие от сайта наверно,
    но времето лети и не умее да прощава
    отсъствията !
    оптимизмът в стиха ти ме плени...
    поздрав !
  • Продължавай да се бориш и да бъдеш силна! Прегръдки
  • .....настръхнах докато го четох ..нямам думи.Прегръдки и поздрави !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...