Случайно срещна двама ни трамваят - 3
Той:
Приятно ми е – казвам се Никола!
Тя:
А аз съм Ели, всъщност съм Елена!
Да, редно е да спазим протокола,
дори и срещата да е последна.
Никола:
Вълнувам се, чак пръстите играят...
- За дамата – кафенце със сметана!
На мене – късо, чисто и без захар.
(Усещам, че животът сладък стана!)
Елена:
"Мълчим! Но и това си е изкуство.
В душата сякаш пламнал е хамбар!
Забравила съм тези силни чувства.
Те, може би, са скрития хастар
на връзката, решена да се случи.
Финес е нужен тънък и сърце.
За него искам всичко да науча.
Изглежда млад, спокоен по лице,
но знам ли през какво е той преминал...
Така жадувам да се доверя!
Начало се гради на чисто минало.
Възможно ли е – днес ще разбера."
Никола:
Не Ви попитах... Може ли на "ти", че
за мен учтивостта отдалечава?
Стена гради, усещам как ми пречи
и близостта не ни се получава.
Елена:
Разбира се, напълно съм съгласна.
Кафето тук е с хубав гъст каймак.
Но малко време имаме. В тринайсет
в училището трябва да съм пак.
Никола:
Ще бъдеш! Твоят внук ли там те чака?
На колко е? Навярно в първи клас?
И аз съм с внучка. Тя е вече кака.
Височка е, пет пръста е над Вас!
Елена: /засмива се/
Нали на "ти" ще си говорим! Здрава
и умна внучката ти да расте!
На близките си радост да създава
и горди да са всички с нея те!
Никола:
Такава е! Дори къде ще учи
избрала е. Прилича на жената.
Но тя... почина... Как така се случи
не зная... Тъй решила бе съдбата.
Елена:
И моят се спомина... Бе отдавна.
Той страдаше с години от сърце
и болестта превземаше го бавно.
Аз още помня бледото лице...
Никола:
Поспри за малко, трябва да ги пуснем!
На воля нека да летят душите...
... Тук тортите им винаги са вкусни!
Поръчах и на теб, не те попитах...
Елена:
Калориите не броя с уплаха.
Не качвам килограми, всичко ям.
Те "господари" на мъжа ми бяха,
но той ограничаваше се сам.
Никола:
Избягвам тези с повече сметана.
Избирам често с плодове отгоре.
Закусвах с торта Гараш отзарана.
Не бих повярвал две да ме съборят!
Елена:
Наистина са пресни и прекрасни!
И с малкия ще хапнем торта тук!
Но времето напредна и е ясно,
че трябва да вървя към моя внук.
Никола:
Не тръгвай! Още малко да останем!
Наблизо си, оттук на две пресечки.
Учителка му е сестра ми Жана.
Нали това не е за тебе пречка?
Елена:
Сега се сетих, идвал си при нея,
защото си ѝ близък, всъщност – брат.
До днес не можех аз да проумея
защо ли ми изглеждаш тъй познат.
Никола:
Е, знаеш вече. Ще платя и тръгвам.
Не се смущавай, че ще бъдем двама.
Признавам си, защо да те залъгвам,
от нея съм научил твойта драма.
Елена:
Сега ще се смутя като ни види,
ако е пак с дечицата навън.
Признай – и тази среща си предвидил?
Дали пък не сънувам хубав сън?
Следва:
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ще трябва да се реванширам, не може да изоставям по средата нещо започнато от мен, което вие следите и чакате да продължи! Обещавам!👍
-
Новата история подхвана,, но тази още чака...
Досега няколко пъти мислех да те попитам, какво става, че вярваш, или не, следях с интерес... -
Женичка, да знаеш колко много ти се зарадвах!🥰Бих искала повече хора да ценят такава поезия в романистичен стил. Ако ми остане време, днес ще се захвана с продължението. Не е редно да оставям дълго време в невидение тези, които са харесали историята и чакат продължението ѝ! Хубав и вдъхновяващ неделен ден да имаш, миличка!💋
-
Леле, каква радост са и трите части... много ценя точно този тип поезия, която много малко хора могат да пишат! А ти можеш и то можеш много, Мария!
-
Ще има, разбира се, няма да ги оставя аз така по средата на пътя! Скоро ще пусна продължението!👍
-
Хубава поема! Поздравления, Мария, чакам продължението!
-
Каква асоциативна препратка направи само!👍Иска ми се от ежедневна свалка, замесена с хумор, да премине към нещо сериозно и трайно, готово да роди плод. Да видим какво ще се получи накрая!
Благодаря, че си тук, Младене!🥰 -
Припомни ми за филма "Сиромашко лято", Мария.
В реалността подобни "свалки" до нищо добро не водят, но във виртуала имат шанс. Поздравление за хъса и за перото! -
Благодаря за желанието и отделеното време да минеш на един дъх и трите части, Силви!🥰 Да видим какво ще ги правя по-нататък! Днес се върнах към героите си, защото един от читателите ми направо ме попита какво се случва с тях. Аз ги бях поизоставила две седмици, но ще се постарая да не се чувстват забравени от мен! Обещавам!👍
-
Определено е интересно, Мари. Тортите са бонус. Ще следя с удоволствие. Поздрав сърдечен.
-
Тръгна като драматизация и аз не го спрях, щом като е решило да бъде в такъв вид.👍
Аз винаги се подчинявам на вдъхновението си и се надявам, че наистина ви е било интересно с моите герои! Благодаря, че следите и очаквате какво ще се случи нататък, Мини и Георги!🥰 -
Хареса ми, Мария, ще следя нататък. Много е разтоварващо!
Поздравявам те! -
Много сладко, като тортичка в сладкарница, но и романтиката я бива...
Следя, следя, а сега ще чакам нататък какво ще се получи...
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
