Случайно срещна двама ни трамваят - 3
Той:
Приятно ми е – казвам се Никола!
Тя:
А аз съм Ели, всъщност съм Елена!
Да, редно е да спазим протокола,
дори и срещата да е последна.
Никола:
Вълнувам се, чак пръстите играят...
- За дамата – кафенце със сметана!
На мене – късо, чисто и без захар.
(Усещам, че животът сладък стана!)
Елена:
"Мълчим! Но и това си е изкуство.
В душата сякаш пламнал е хамбар!
Забравила съм тези силни чувства.
Те, може би, са скрития хастар
на връзката, решена да се случи.
Финес е нужен тънък и сърце.
За него искам всичко да науча.
Изглежда млад, спокоен по лице,
но знам ли през какво е той преминал...
Така жадувам да се доверя!
Начало се гради на чисто минало.
Възможно ли е – днес ще разбера."
Никола:
Не Ви попитах... Може ли на "ти", че
за мен учтивостта отдалечава?
Стена гради, усещам как ми пречи
и близостта не ни се получава.
Елена:
Разбира се, напълно съм съгласна.
Кафето тук е с хубав гъст каймак.
Но малко време имаме. В тринайсет
в училището трябва да съм пак.
Никола:
Ще бъдеш! Твоят внук ли там те чака?
На колко е? Навярно в първи клас?
И аз съм с внучка. Тя е вече кака.
Височка е, пет пръста е над Вас!
Елена: /засмива се/
Нали на "ти" ще си говорим! Здрава
и умна внучката ти да расте!
На близките си радост да създава
и горди да са всички с нея те!
Никола:
Такава е! Дори къде ще учи
избрала е. Прилича на жената.
Но тя... почина... Как така се случи
не зная... Тъй решила бе съдбата.
Елена:
И моят се спомина... Бе отдавна.
Той страдаше с години от сърце
и болестта превземаше го бавно.
Аз още помня бледото лице...
Никола:
Поспри за малко, трябва да ги пуснем!
На воля нека да летят душите...
... Тук тортите им винаги са вкусни!
Поръчах и на теб, не те попитах...
Елена:
Калориите не броя с уплаха.
Не качвам килограми, всичко ям.
Те "господари" на мъжа ми бяха,
но той ограничаваше се сам.
Никола:
Избягвам тези с повече сметана.
Избирам често с плодове отгоре.
Закусвах с торта Гараш отзарана.
Не бих повярвал две да ме съборят!
Елена:
Наистина са пресни и прекрасни!
И с малкия ще хапнем торта тук!
Но времето напредна и е ясно,
че трябва да вървя към моя внук.
Никола:
Не тръгвай! Още малко да останем!
Наблизо си, оттук на две пресечки.
Учителка му е сестра ми Жана.
Нали това не е за тебе пречка?
Елена:
Сега се сетих, идвал си при нея,
защото си ѝ близък, всъщност – брат.
До днес не можех аз да проумея
защо ли ми изглеждаш тъй познат.
Никола:
Е, знаеш вече. Ще платя и тръгвам.
Не се смущавай, че ще бъдем двама.
Признавам си, защо да те залъгвам,
от нея съм научил твойта драма.
Елена:
Сега ще се смутя като ни види,
ако е пак с дечицата навън.
Признай – и тази среща си предвидил?
Дали пък не сънувам хубав сън?
Следва:
© Мария Панайотова All rights reserved.
