11.11.2025 г., 12:08

Случка в гората /приказка/

161 1 5

Някъде, някъде, много далече

зад десет реки и куп планини

случка внезапна, интересна и кратка

се случи на Зайо, рано в зори.

 

Сврака завряка сред храсталака

събуди за миг всичко живо в леса.

Новината разчу се навред из гората

и достигна до всяко ухо начаса.

 

Пристигна в гората ни, гладен глиган!

Страховит и сърдит с чин капитан!

Път му сторете и зорки бъдете,

за вашата сигурност добре помислете!

 

Малките белки в хралупи се скриха.

Язовци бързо диги извиха.

Таралежа тревожно челядта си прибра,

а костенурката бавна в коруба се свря.

 

Зайо настръхна, наостри уши

шум страшен във миг различи.

Нещо трещеше, голямо и тежко

към него се движеше страшното нещо.

 

Сърцето разтупа, крака разтрепери,

Дългоушко за миг в храсталак се намери.

Задъхан от ужас, ококорил очи

през шумата рехава, силует различи.

 

Влажен нос и два зъба извити.

Рие земята… прехвърчат искри.

Мляска, грухти, а земята трепери,

чудо страховито, само пръхти.

 

Дългоухият престраши се и рече припряно

с тънко гласче от страх приковано:

„Здравей, капитане! Откъде… ти… така?

Сигурно жълъди търсиш в наш,та гора?“

 

„А ти кой си, къде си, дочух само звук,

а туй което диря, далеч ли е оттук?“

сянката очичките малки присви

втренчи се в храста, и шумно приближи.

 

Зайко подскочи и пред глигана застана,

гърдите изпъчи и с глас треперещ подхвана:

„Зная, наблизо има такава дъбрава…

недалеч оттук…, ей там в дола,

мога… тутакси да те заведа!“

 

Глиганът страховит към Зайо се обърна

пръст и много шума край себе си разхвърля:

„Води ме, бързо, хайде, няма време!

Денят преваля вече, трябва да ядеме!

 

Зайо пътя посочи и скок дълъг направи,

пред страшните зъби в миг се изправи.

Глиганът се втурна в тази посока

тежък и страшен с апетит и охота.

 

Далеч от обитателите горски той се понесе.

Капитанската заплаха надалече отнесе.

Успокоиха се набързо всички в гората,

на смелият Зайо благодариха в отплата.

 

А той с гордост гръдта си изпъчи.

За своята сигурност на безстрашие се учим.

Когато с находчивост постигнем целта,

тренираме силни краката и най-вече духа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...