Nov 11, 2025, 12:08 PM

Случка в гората /приказка/

  Poetry
160 1 5

Някъде, някъде, много далече

зад десет реки и куп планини

случка внезапна, интересна и кратка

се случи на Зайо, рано в зори.

 

Сврака завряка сред храсталака

събуди за миг всичко живо в леса.

Новината разчу се навред из гората

и достигна до всяко ухо начаса.

 

Пристигна в гората ни, гладен глиган!

Страховит и сърдит с чин капитан!

Път му сторете и зорки бъдете,

за вашата сигурност добре помислете!

 

Малките белки в хралупи се скриха.

Язовци бързо диги извиха.

Таралежа тревожно челядта си прибра,

а костенурката бавна в коруба се свря.

 

Зайо настръхна, наостри уши

шум страшен във миг различи.

Нещо трещеше, голямо и тежко

към него се движеше страшното нещо.

 

Сърцето разтупа, крака разтрепери,

Дългоушко за миг в храсталак се намери.

Задъхан от ужас, ококорил очи

през шумата рехава, силует различи.

 

Влажен нос и два зъба извити.

Рие земята… прехвърчат искри.

Мляска, грухти, а земята трепери,

чудо страховито, само пръхти.

 

Дългоухият престраши се и рече припряно

с тънко гласче от страх приковано:

„Здравей, капитане! Откъде… ти… така?

Сигурно жълъди търсиш в наш,та гора?“

 

„А ти кой си, къде си, дочух само звук,

а туй което диря, далеч ли е оттук?“

сянката очичките малки присви

втренчи се в храста, и шумно приближи.

 

Зайко подскочи и пред глигана застана,

гърдите изпъчи и с глас треперещ подхвана:

„Зная, наблизо има такава дъбрава…

недалеч оттук…, ей там в дола,

мога… тутакси да те заведа!“

 

Глиганът страховит към Зайо се обърна

пръст и много шума край себе си разхвърля:

„Води ме, бързо, хайде, няма време!

Денят преваля вече, трябва да ядеме!

 

Зайо пътя посочи и скок дълъг направи,

пред страшните зъби в миг се изправи.

Глиганът се втурна в тази посока

тежък и страшен с апетит и охота.

 

Далеч от обитателите горски той се понесе.

Капитанската заплаха надалече отнесе.

Успокоиха се набързо всички в гората,

на смелият Зайо благодариха в отплата.

 

А той с гордост гръдта си изпъчи.

За своята сигурност на безстрашие се учим.

Когато с находчивост постигнем целта,

тренираме силни краката и най-вече духа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....