Слънцето
До скъсване напрегнал сухожилия,
аз следвам Слънцето и вече изнемогвам.
То иска там, зад хоризонта, да се скрие,
но аз със сетни сили го догонвам.
Не, няма Слънцето от мене да се скрие!
Не ще достигне залеза тъй лесно!
До смърт, да бъда с него, ще се бия
и с ярост хоризонта ще отмествам.
Аз следвам Слънцето, защото го обичам.
Макар че, то, безмилостно не чака.
И ще го следвам, щом съм жив и дишам!
Защото знам. След него идва мрака!
ПИ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени
