Jun 29, 2019, 7:56 PM  

Слънцето 

  Poetry » Phylosophy, Other
996 4 7

До скъсване напрегнал сухожилия,

аз следвам  Слънцето и вече изнемогвам.

То иска там, зад хоризонта, да се скрие,

но аз със сетни сили го догонвам.  

 

Не, няма Слънцето от мене да се скрие!

Не ще достигне залеза тъй лесно!

До смърт, да бъда с него, ще се бия

и с ярост хоризонта ще  отмествам.

 

Аз следвам Слънцето, защото го обичам.

Макар че, то, безмилостно не чака. 

И ще го следвам, щом съм жив и дишам!

Защото знам. След него идва мрака!

 

ПИ

© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??