До скъсване напрегнал сухожилия,
аз следвам Слънцето и вече изнемогвам.
То иска там, зад хоризонта, да се скрие,
но аз със сетни сили го догонвам.
Не, няма Слънцето от мене да се скрие!
Не ще достигне залеза тъй лесно!
До смърт, да бъда с него, ще се бия
и с ярост хоризонта ще отмествам.
Аз следвам Слънцето, защото го обичам.
Макар че, то, безмилостно не чака.
И ще го следвам, щом съм жив и дишам!
Защото знам. След него идва мрака!
ПИ
© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
